ПОШЍЯ. Вж. п о ш и в а м.

ПОШЍЯ ж. Диал. Чалма, тюрбан. Циганинът .. овдовял и се сгодил за Райка, кумицата ми .. Аликоч завил на главата си една шарена пошия, натъкнал нож и чифте пищови на пояса си и дошел в село на гости при Райка Енева. М. Кънчев, В, 230.


Източник: Речник на българския език (онлайн)