ПОШУМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пошумоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Шумоля малко или за кратко време. Звънецът би, децата се прибраха в стаята, пошумоляха още малко и след това изведнъж утихнаха — учителят бе влязъл в класната стая. К. Калчев, ЖП, 409.