ПО̀ЩАДЖИЙКА ж. Жена пощаджия. Добре, ама работата пак се извъртя срещу мене. Да вземе жената две писма направо от пощаджийката и да ги отвори... Леле като вдигна един скандал... Й. Попов, ТС, 48.


Източник: Речник на българския език (онлайн)