ПОЩЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. На когото се пощява да хапне или пийне каквото види; ястелив, лаком. Запръщи ли нещо на огнището и замирише на пържено масло, ние, децата, наобикаляхме баба. .. Баба, каквато бе пощелива, топне по залък на всяко от нас, па току рече: — Хайде, стига, това на чичо ви, новобранец отива. Кр. Григоров, Н, 191.