ПОЩУРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; пощурèя, -èеш, мин. св. пощуря̀х, прич. мин. св. деят. пощуря̀л, -а, -о, мн. пощурèли, св., непрех. Разг. Ставам (като) щур, полудявам. А Божура като че пощуряваше: очите ѝ светеха, снагата ѝ не чувствуваше тежестта на дрехите — жизнерадостна като овошките, пияна като слънцето. Й. Йовков, СЛ, 59. Баба каза, че и тримата сме били луди. Но най-много сме пощурявали на Сирни заговезни, когато вържат халвата на един канап и я блъскат към устата ни. Всеки трябва да я захапе, без да си помага с ръцете. К. Калчев, ПИЖ, 126. Майките дърпаха детето и викаха: — Остави го! Мойто си е! — Не е твойто, мари, мойто е! Познавам го по плача! — Чакайте, бе жени. Пощуряхте ли! — разтърва ги възрастен мъж и светна с кибрит. П. Здравков, НД, 26. — Щом дъщеря ти е пощуряла — поде Добре — нека се жени, че да миряса! Ще додат годежари и работата ще се свърши. П. Стъпов, ЖСН, 54.
ПОЩУРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; пощуря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Направям някого да изпадне в състояние на лудост или близко до лудост, да стане като щур; подлудявам1. — Спи, мама, спи, баща ти като вампир ходи нощно време. Мен вече на шантава ме направи, ами и теб ще пощури — ругаеше тя. В. Нешков, Н, 409. — Баба ми беше най-известната развратница в окръга! — заекна от възхита Стоянов .. Та то не било жена, ами същинска хетера! Разбираш ли — хем не отказвала нищо на мъжете, хем ги пощурявала! В. Пламенов, ГШ, 18-19. До прозореца .. стоеше човекът от Влашко, който от вчера насам бе пощурил всички у тях. Ст. Дичев, ЗС II, 339. А бре Косте, Костадине, .. / Що полуди момичето, / полуди го, пощури го, / та не знае в стан да влезе / и не знае ляб да меси. Нар. пес., СбВСтТ, 632.