ПРА̀ВИЧЪК,-чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от прав. Взе теслата, отсече от градината няколко салкъмови пръчки, избра по-правичките, седна на дръвника и започна да дялка. Ст. Марков, ДБ, 498. Ей го и наш Василчо. .. До него в каручката седи правичка сестричката му Дина. А. Каралийчев, НЗ, 178.


Източник: Речник на българския език (онлайн)