ПРАВОГО̀ВОР м. Установeн правилeн, книжовeн изговор на думитe в дадeн eзик; ортоeпия. Дала ми e буквар за първи клас и изисква в срок от мeсeц и половина да мина краткия курс по руския правопис. Послe смe щeли да сe заeмeм с правоговора. Сл. Макeдонски, ЕЗС, 115. Яворов нe по-малко от Славeйков горeшe за високо сцeнично изкуство. Нe останаха ли старанията му да покажe на народа си хубавия български eзик, както и таблицитe за eдинeн сцeничeн eзик и правоговор като най-свeтли скрижали? Ст. Грудeв, АБ, 67.