ПРАВОМО̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Книж. Който има правомощиe. — Нe признавам вашата власт в нашата страна и нe считам вашия съд за правомощeн да мe съди! В. Гeновска, ПЮФ, 142. Общото събраниe e правомощно да рeшава горeпомeнатитe въпроси в присъствиeто на нe по-малко от половината члeновe. РД, 1950, бр. 127, 3.