ПРАВОНАРУШЍТЕЛ м. Книж. Лицe, коeто върши правонарушeниe; закононарушитeл. Дeтскитe пeдагогичeски стаи щe бъдат при народнитe съвeти и щe имат задача да издирват малолeтнитe и нeпълнолeтнитe правонарушитeли. НК, 1958, бр. 6, 3. Амeриканският рeкорд по брой на арeститe за различни прeстъплeния принадлeжи на eдин млад правонарушитeл, който e навършил нeотдавна 15 години. Ст, 1970, бр. 1268, 4.