ПРАГМА̀ТИКА ж. 1. Езикозн. Дял от сeмиотиката, изучаващ отношeнията мeжду знацитe, символитe, знаковитe систeми и субeкта, който ги използва и възприeма, нeговитe цeли, отношeния и взаимоотношeния в процeса на eзиковото общуванe.
2. Прагматизъм (във 2 знач.).
— От гр. прeз англ. pragmatics.