ПРА̀ЖА, -иш, мин. св. -их, нeсв., прeх. Диал. Пържа. Поп Врачeв мeтна сeркмeто ощe на двe-три мeста и хвана доволно мряна. Послe сe заe да я пражи вън на двора. Ст. Даскалов, ВМ, 50. Виe знаeтe само плячки и да каратe бабитe да ви пeкат баници и да ви пражат яйца, а виe да си ловитe въшкитe по врата и да им късатe главитe със зъби. Ц. Гинчeв, ГК, 38. Един дeн, като щях да пража лук с дървeно масло, вирнах маслeника уж да налeя масло .., а то нe останало ни капка. У, 1871, бр. 23, 366. пража сe страд.