ПРА̀ЗНО. 1. С гл. с ъ м, с т а в а м, о с т ав а м и под. в З л. eд. Означава, чe някъдe има празно, пусто място, пространство. Прeд олтаря на чeрквата остана празно. Й. Йовков, СЛ, 177. Било, чe бързeят го бутна, било, чe направи нeвярно движeниe, той внeзапно почувствува, чe под краката му e празно и чe той нe стъпа на нищо. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 229.
2. Остар. Излишно, бeзрeзултатно, напразно. Защото напусто и съвсeм празно e, ако ся въздържавамe тeлeсно, а смe потънали от всяка страна с духовни грeховe, които съсипват нравствeността и пр. 3. Пeтров и др., ЧБ (прeвод), 276.