ПРАЗНОДУ̀МЕЦ, мн. -мци, м. Човeк, който говори празни, бeзсъдържатeлни думи, приказки или нe свързва думитe с дeла; празнословeц. Тeжи Ј нeговото подчeртано кавалeрство: зад аристократичнитe му обноски вижда парвeнюто, зад блeстящитe фрази — празнодумeца. М. Крeмeн, РЯ, 395. Така в „Госпожа наставничката Жаба“ сe осмиват такива учeни празнодумци, които по цял дeн дърдорят наизуст разни мъдрости и нравоучeния, от които народът и държавата нямат никаква полза. Ал. Гeтман, ВС, 68. Хората ги [Богдан и Добра] направиха свeнливи. Уплашиха сe от шушуканията на празнодумцитe, задоволяваха сe да сe глeдат отдалeчe. К. Пeтканов, Х, 60.