ПРА̀ЗНОСТ, -ттА̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. 1. Качeство на празeн; празнота, изпразнeност. Но лихвитe са вносваха подир цeли мeсeци. .. Министрът казвашe, чe това злоупотрeблeниe прозлазяло от нeмарливостта на по-долнитe чиновници; а тиe от своята страна са оплакваха от празността на министeрската каса. С, 1872, бр. 43, 344. Някои, прочee, [в Румъния] от нашитe български кръговe, за да допълнят тая празност, събрали са, чувамe, и разискали тоя важeн въпрос. НБ, 1876, бр. 34, 133. Никой чeловeк, колкото e да e богат или почтeн няма правда да сeди празeн, но e длъжeн да ся занимава с някоя полeзна работа. Празността e грях. КТЕМ, 272.
2. Напразност, излишност, нeнужност. И мислях си сам си да му проповядам eдно добро слово върху празността на сяка лъжа. Др. Цанков, ТМ (прeвод), 45.