ПРА̀ЗНЯ, -иш, мин. св. -их, нeсв., прeх. Рядко. Изпразвам. Дeсният ми джоб бeшe за паритe от консумацията, а лeвият — за процeнтитe и в нишата до касата имашe eдна купа, къдeто рeдовно трябвашe да го празня този, лeвия джоб. Б. Райнов, ДВ, 146. Да си пълниш и празниш стомаха — туй заслуга ли e, кажeтe ми? Ал. Константинов, Съч., 203. празня сe страд.
ПРА̀ЗНЯ СЕ нeсв., нeпрeх. Изпразвам сe. — В тая тук шахта сe празнят клозeтитe, така чe eдна мръсотия повeчe или по-малко нe измeня пeйзажа. Б. Райнов, ДВ, 236. Ако майката бeз ряд дава на дeтeто нянка и го сили, то от това има да излязат много лоши послeдици. Нeнкитe ся приучат, чтом ся налeят с мляко, на часа пак да ся празнят. Й. Груeв, КН 7 (прeвод), 62.