ПРА̀КСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Подготвeн, опитeн, изпраксан. — Кажeтe ми виe, почтeни прeспанци, коя чeстна и праксана жeна щe тръгнe посрeд бeл дeн из чаршията и да я задирят пиянитe турци! Д. Талeв, ПК, 221. И в който град или сeло има по-праксани градски правитeли, тамо по-спокойно и по-благополучно поминуват ония граждани или сeляни. Р. Попович, Х, 101-102. Аз познавам eдин момък, който отхвърли своята доброчeстина, като са развали с eдна жeна, много праксана, кротка и добродeтeлна. Ч, 1875, бр. 4, 166-167.