ПРАМАТА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Прил. от праматар. Богатите от тях [евреите] бяха търговци-ангросисти на колониал, на праматарски стоки. К. Константинов, ППГ, 25. Самият стопан караше каруцата, а в нея над покритата праматарска стока седяха двамина хора. А. Страшимиров, Съч. I, 65.