ПРА̀ПОРЩИК1, мн. -ци, м. Остар. Знаменосец. Байрактар, прапорщик, знамяноносец, знамяноносен, хоръгвоносец. М. Павлев, РДТГ, ПРА̀ПОРЩИК2, мн. -ци, м. Остар. Воен. Първи офицерски чин в руската царска армия.

— От рус. прапорщик. — Друга форма: п р ъ̀ п о р щ и к, п р а̀ п о р ш ч и к.


Източник: Речник на българския език (онлайн)