ПРА̀ШНО нареч. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. Означава, че някъде има прах (в 1 знач.). В стаята беше задушно и сякаш прашно. А. Дончев, СВС 1980, 301. Любчо бързаше по селския път към чифлика на дядо Хаджи. Беше топло и прашно. ДСв, 1927, кн. 6, 15.
