ПРЕБЛАЖЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който е много, извънредно блажèн. Блаженни и преблаженни са тези наши единоплеменници, че ги е дарил Бог с един толкоз отличен пастир! Лет., 1873, 115. Колко си изпащат клетите глаголи!.. Гаче всите тие преблажени хора урок са имали от деда Богора! Ив. Вазов, В, 28.