ПРЕБРАДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пребрадя като прил. Който има кърпа на главата си. Една стара пребрадена жена го придържа и го запита съчувствено: — Какво ти е, сине? М. Грубешлиева, ПИУ, 287.
