ПРЕВОДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Преводач. Преводителите на св. книги въвели в старобългарския язик някои форми от гръцкия язик. Ив. Момчилов, ГСЕ, 28. Други български познати списателе в Симеоново время са:.. безименний преводител, който е превел житието на св. Антония Великий и житието на св. Панкратия. Д. Войников, КБИ, 101. — Те мисляха, че Йосиф не разумяваше думите им, защото им говореше чрез преводител. Н. Михайловски, ССИ (превод), 26-27. Преводителят на тази статия не рачил да му ся запише отдолу имято. БКн, 1859, март, кн. 2, 200.