ПРЕВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; превèя, -èеш, мин. св. превя̀х и превèях, прич. мин. св. деят. превя̀л и превèял, -а, -о, мн. превèли, прич. мин. страд. превя̀т, -а, -о, мн. превèти, превя̀н и превèян, -а, -о, мн. превèни и превèяни, св., прех. Сел.-стоп. Пречиствам от примеси зърно чрез веене с веялка, елеватор или на вятъра. Орониха царевицата, изсушиха я, превяха я, тъкмяха се вече да я сипват. Иван .. пресмяташе и свиваше устни. „Малко е“ — казваше той гласно на себе си. Г. Караславов, Тат., 77-78. Семе, семе ще превяваме, че то, каквито сме туткави, току-поглеж — пролетта изведнъж пукнала и по главите ни чукнала. Б. Обретенов, С, 39. Превейте житото с лопата на вятъра. Ст, 1963, бр. 925, 3. Погледнете онези златожълти планини от овършано жито, което елеваторите превяват. В. Ченков, ЗХ, 133. // Обработвам, обръщам зърно, за да се проветри, да бъде изсушено. При първите доловими признаци на затопляне храните трябва да се .. превяват и прехвърлят за освежаване. ОФ, 1950, бр. 1843, 1. превявам се, превея се страд. Намиращата се върху ситото овършана смес се превява от вентилатори, като въздушната струя духа отдолу на ситото. М. Дуковски и др., СМ, 472.