ПРЕГЛАДНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прегладнèя, -èеш, мин. св. прегладня̀х, прич. мин. св. деят. прегладня̀л, -а, -о, мн. прегладнèли, св., непрех. 1. Огладнявам извънредно много. — В долапчето има три яйца .. изтърчи до бабини си да вземеш малко масчица .. — Не съм толкова гладен — възпротиви се Пинтата, макар че беше прегладнял. Г. Караславов, ОХ II, 31. Светнаха очите на всички, като видяха белия хляб, и се втурнаха за пари. — Де, дай ми един залък, че съм прегладнял! Ст. Даскалов, БП, 38. Страхът разкъса реалните доводи и през пукнатините се промъкваха болнави опасения, че е възможно съвсем да го забравят и той наистина да си пукне без хляб и вода. И един ден действително го забравиха. До вечерта Митата прегладня. Р. Сугарев, ССС, 96. — Майчице, принеси да пообядваме! Ще прегладнея... — Още мъничко потрай! П. Вежинов, ДВ, 71.
2. Преставам да изпитвам, да усещам глад (след силно изгладняване). Вeчe прeгладнях — няма да ям сeга. прегладнява се, прегладнее се безл.