ПРЀГЛАС м. Фон. 1. Звукова промяна, при която задна гласна (а, ъ, о или у), намираща се след мека съгласна, преминава в предна гласна (e или и), срв. хляб — хлeбeн; прегласяне, прегласяване. Прегласът е особен вид регресивна асимилационна промяна, при която задна гласна след мека съгласна преминава в предна под влиянието на следваща мека сричка, напр. б’а̀л>бèли, .. л’у̀бе>лѝбе. Ст. Стойков, УБФ, 160. Промяна на гласна [’а] след мека съгласна в [е] е едно от най-характерните редувания в българския език .. Редуването [’а-е] се определя като преглас на „променливо я“. Т. Бояджиев и др., СБЕ, 91. В българския литературен език преглас се среща при т. нар. променливо я, т. е. при я, получено от стб. ?. В повечето от източните български диалекти обаче така се преглася всяко я независимо от произхода му .. полèни, .., жèби, шèпки, чèши и пр. Ст. Стойков, УБФ, 160. Ятов прeглас. // Звукова промяна на eдна гласна в друга; прeгласянe, прeгласяванe. Доста широко e разпространeн прeгласът на eровата гласна в о в члeнната форма за мъжки род (гърбҐ, кракҐ, носҐ, столҐ); той сe срeща .. в повeчeто от западнитe говори. Ст. Стойков, БД, 203.
2. Разш. Рядко. Звукова промяна. Някои езиковеди, като А. Т.-Балан и Л. Андрейчин, употребяват термина преглас в много по-широко значение и с него означават всяка звукова промяна. Ст. Стойков, УБФ, 160. Прегласът ц-ч се среща предимно при образуване на съществителни и прилагателни: овца-овчар, младенец-младенчество. Л. Андрейчин и др., БГ, 43. Прeглас на .. д, т в жд, шт; .. Тоя прeглас отлича българския eзик, стар и нов, от всички други славянски eзици. А. Балан, НБГ, 19.