ПРЕГОРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; прегоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прегоря̀л, -а, -о, мн. прегорèли, св., непрех. Прегарям1. Започна жътвата на зимницата .. Отначало не се сърдеха [жените] на отпускарите, но колкото храните прегоряваха, толкова се надигаха срещу тях. К. Петканов, МЗК, 65. В огнището огънят прегоряваше и горницата изстина, ала никому и на ум не дойде да стане и да притури дърва на пламъка. Ст. Загорчинов, ДП, 292. Тревата бързо прегорява. Н. Хайтов, ПП, 17.
ПРЕГОРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; прегоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Прегарям2. Прeгорявам баницата във фурната. прегорявам се, прегоря се страд.