ПРЕГОСТЯ̀ВАМ, -аш, несв. (рядко); прегостя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Прего- щавам. Главната нестинарка (..) почерпва гостите с ракия ..; после ги прегостява от своите ястиета. СбНУ VI, 225. прегостявам се, прегостя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)