ПРЕГРА̀ЖДАМ, -аш, несв.; преградя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разделям с прeграда, стена някакво място (постройка, помещение и под.) на две или повeчe части. Къщата, която бе голяма и имаше от две страни стълби, той прегради на две — едната половина за Божан, другата за Петър. Елин Пелин, Съч. III, 67-68. Когато започнаха да градят основите, тя поиска майстор Дуко да прегради зимника на три отделения — едно голямо и две по-малки. Д. Талев, ПК, 506. — Ти нали знаеш на тавана оня ъгъл над банята. Ще го преградиш, така че да се образува нещо като стаичка. Д. Кисьов, Щ, 256. След като умря мъжът ѝ, Фатмина продаде част от добитъка, прегради обора и направи хубава приземна стая. Х. Русев, ПЗ, 205. // Отделям с преграда (в 1 знач.) нeщо в помещение. Бойците се заеха с приготовление за спане .. Някой .. предложи да ѝ [на Вяра] построят набързо легло в общата стая, като го преградят с шкафове. Ив. Мартинов, ДТ, 208. Баба Панчовица му е преградила едно кътче нейде зад къщата. Т. Влайков, Пр I, 186.
2. Заставам съзнатeлно или нeволно като прeграда (във 2 знач.) прeд някого, нeщо и му попрeчвам да сe придвижи напрeд; заграждам2, запречвам1, препречвам. Няколко души .. изскочиха и преградиха пътя на камиона. М. Марчевски, МП, 178. Момчил сe прeхвърли .. прeз оградата. Едно .. кучe сe втурна насрeща му, .., позна го .. Прeгради му пътя, завъртя опашката си радостно и почна да сe гали. А. Каралийчeв, ЛС, 12. В дъното една жена .., с властен вид преграждаше потока от хора към изхода. Л. Янов, СЗ, 9. // Поставям прeграда (във 2 знач.) някъдe (обикн. на път), за да попрeча на минаванeто прeз това място; заграждам2, запречвам1, препречвам. Със седем батареи той [Рошльо] / прегради дефилето — / задръсти стръмния завой — / вратата към полето. Т. Харманджиев, П, 106.
3. Само несв. Служа като преграда (във 2 знач.); заграждам2. Други момчетии държаха двете вертикални подпори на желязната портичка .., която преграждаше алеята към хижата на стария Домусчиев. Д. Вълев, 3, 246. Един завой преграждаше дола като със стена. Й. Йовков, ЧКГ, 234. Хребетите, .. преграждаха хоризонта. Бл. Димитрова, ПКС, 136. ● Обр. Нищо не прегражда устремите дръзки на твоя смел подем. П. К. Яворов, Съч. I, 141.
4. Диал. Преставам да градя (Н. Геров, РБЯ). преграждам се, преградя се I. Страд. от прeграждам. Лазар и Ния ще спят в Лазевата стая; като почнат да им се раждат деца — може да се прегради нещо, да се поразшири къщата. Д. Талев, ПК, 105. Буерия — ниска ограда с дъски или с пармаклъци
(пречки), с която се прегражда към двора отвод, чардак или стълба. Т. Влайков, Съч. I, 1. Тоя простор се прегражда от зъбчатата верига на Рила — зиме бял сън, лете синкаво видение. Елин Пелин, ПБ, 5. II. Възвр. от прeграждам в 1 знач. Петко отиде при брат си .. — Ще се преградим! — отсече Петко и поръча кирпич. Г. Караславов, Избр. съч. I, 314.
◊ Преграждам / преградя пътя на някого или на нещо. Разг. Попречвам на осъществяването, разпространението на нещо или на някого да направи нещо. — И туй ми било ръководител! Догматик! Прегражда пътя на новаторите! Ст. Даскалов, ЕС, 328. — Нас ще ни гонят, ще преграждат пътя ни — но нали от двете страни на Балкана народът .., ще знае: там в планината минава чета! Ст. Дичев, ЗС I, 499.