ПРЕГЪ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прегъвам и от прегъвам се. Особен вид форми, .. се получават, когато една част .. хоризонтални пластове пропадне ..; но .. не по пукнатина, но на случайно място. Тогава се получава прегъване на пластовете, като връзката между тях все пак се запазва. Геол. IХ кл, 83. Най-типични превръзки са кръговите, спиралните с прегъвания, кръстообразните. Н. Иванов и др., ГО, 93. То e смолисто дърво, коeто във вътрeшността си съдържа eтeрично масло, коeто го прeдпазва от врeдни въздeйствия, от напукванe, свиванe и прeгъванe. Мон., 2004, бр. 1830, 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)