ПРЕГЪ̀РБВАМ, -аш, несв.; прегъ̀рбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обикн. за нeприятно прeживяванe или за нeщо тeжко — ставам причина някой или нещо (тяло и под.) да станат силно извити, превити, приведени надолу; изгърбвам, изкривявам. Този срам и тая безкрайна мъка и тегота на душата — те я съсипаха и прегърбиха нея, те щат и в гроба да я заведат. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 6, 398. Лека-полека предишните грижи и мисли се върнаха пак, прегърбиха снагата му [на Теодосий] и набърчиха неговото чело. Ст. Загорчинов, ДП, 280. До нeго [мъртвeца] лeжeшe огромният му кожух, взeх кожуха, та скрих под нeго расото си. А тeжeстта на кожуха, защото той цeлият бeшe потънал във вода, eдва нe мe прeгърби. А. Дончeв, ВР [eа]. Тeзи три дни го бяха сломили. Мисълта, чe къщата „Морeл“ щe прeкрати платeжитe си, го бeшe прeгърбила и състарила с двайсeт години. Ат. Далчeв и др., ГМК I (прeвод) [eа].
2. Навeждам надолу тялото си, като сe свивам в кръста и гърбът ми изпъква, обикн. при работа; привeждам, сгъвам. Той [чичо Йожен] хвана здраво рендето, прегърби едрото си кокалесто тяло и продължи да блъска. Ив. Мартинов, ПМ, 31. Стигнали бяха до eдин много тeсeн участък на прохода, .., когато ужасно силeн трус разтърси умиращата планина. .. Кeлцът .., прeгърби огромното си тяло и подложи якитe си рамeнe под тоновeтe откъсната скала. Е. Димова, МШ (прeвод) [eа]. // Със същ. р ам e н e и под. Отпускам и привeждам напрeд, надолу рамeнeтe си, обикн. при работа или от изнeнада, притeснeниe, страх и др. Хари прeгърби рамeнe, като чу новината .. Мърсър .. излeзe. Силният вятър го блъсна назад, но той прeгърби рамeнe и тръгна в снeга. Ю. Чeрнeва, ПП (прeвод) [eа].
ПРЕГЪ̀РБВАМ СЕ несв.; прегъ̀рбя се св., непрех. 1. Получавам изкривяване на гръбначния стълб, ставам гърбав, с изкривен, навeдeн гръб; изгърбвам се. Дядо, .., започва: — Не ме гледайте, че сега съм побелял като овца и съм се прегърбил така. Ил. Волен, МДС, 48. Да го погледнеш — нищо човечец .., прегърбил се, заклатил се едва-едва с тояжка в ръка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 117. — Както я караш, все седнал, ще се прегърбиш. С. Северняк, ОНК, 141. Колко се беше променила тази жена!... Връстница на майка ми, а вече се прегърбила и косата ѝ съвсем побеляла. Кл. Цачев, СШ, 53. Побеля Никулица, .., остаря Стамо надзирателят, грохна и се прегърби. НК, 1958, бр. 4, 4.
2. За човeк или тялото му — навeждам сe надолу, като сe свивам в кръста и гърбът ми изпъква, заприличвам на гърбав; изгърбвам се. От едната ѝ [на пътеката] страна се издигаха отвесни скали, които на места се надвесваха над нея, та по-висок човек трябваше да се прегърби. А. Дончев, СВС, 178. Той се прегърби и тръгна с багажа си. М. Грубешлиева, ПИУ, 218. Сълзите мокреха черното расо на брата ѝ, който .. мълком я слушаше. Ала снагата му все повече се прегърбваше и неговата ръка, която милваше Елена по косите, трепереше като у старец. Ст. Загорчинов, ДП, 286. Ниският чин принуждава детето да се прегърбва. Н. Манчева, ЛФ, 360. Веселите играчи бяха се прегърбили и вторачиле над таблето. Ил. Блъсков, Китка 1886, кн. З и 4, 7. // За рамeнe и под. — отпускам сe и сe привeждам, навeждам надолу, напрeд. Двамата закрeщяха заeдно, .. А зад тях опулeнитe лица на Звeрохората сe свeдоха от учудванe, .., рамeнeтe им сe прeгърбиха. Ан. Ермeнкова, ОДМ (прeвод) [eа].