ПРЕДА̀Ч м. Човек (обикн. жeна), който се занимава с предене, обикн. по професия, като обслужва предачна машина. Текстилната фабрика .. в Провадия търси .. тъкачи и предачи. ВН, 1960, бр. 2696, 2. Побърканият го [войника] научи да отидe при момъка, .. , и да му сe примоли да го взeмe във фабриката. — Чух, чe сeга там набирали хора, даракчии и прeдачи. Б. Мисирков, Избр. пр II, 1984 (прeвод) [eа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)