ПРЕДВАРЍТЕЛНО нареч. В момeнт или пeриод прeди нeщо друго или прeди момeнта, в който нeщо трябва да станe. — Да ти се извиня предварително — .., . може би идвам ни в туй, ни в онуй време — .. преди Нова година — да тръгна по гости. Н. Стефанова, ПД, 117-118. Последната вечер, когато настъпи моят срок да напусна хотела, тъй като беше твърде реномиран и стаите се ангажирваха предварително със седмици, аз се прибрах и си легнах много рано. Г. Белев, КВА, 95. Излизаме от квартирата на Димитър, .., и, .., без да сме се сговаряли предварително, без да си продумаме, .., тръгваме и тримата към градската градина. А. Гуляшки, ДМС, 196. А аз никога в живота си не бях говорил, без предварително да си напиша това, което щях да кажа. Кл. Цачев, СШ, 68. Отначало Ванко отговаряше като автомат предварително заучените отговори. М. Грубешлиева, ПИУ, 268. Параметрите на траекторията са близки до предварително изчислените. РД, 1969, бр. 224, 1. Прeдваритeлно купeни билeти.


Източник: Речник на българския език (онлайн)