ПРЕДВЀСТ, -тта̀, ж. Индив. Поeт. Обикн. eд. Предвестие. Дали не сам Бог предвестта на свойто сетнешно решение ни дава? П. П. Славейков, КП ч. III, 300. Зад туй, що казва той, неказано се крий — / предвест му и в гласът, и в образа трепери. П. П. Славейков, КП ч. III, 218. Веселост златна, ела! / Ти на смъртта / най-тайна, най-сладка предвест! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 150.