ПРЕДВЕСТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м. Остар. Книж. Предвестник. Дебела продължителна мъгла е тоже предвестител на мраз. Гр, 1906, бр. 6, 86. С 2,879,470 л. са увеличени веществените разходи по Министерството на войната, .. Това бързо нарастване на разходите е предвестител на опасността, на която наскоро можем да се изложим. Пряп., 1903, бр. 70, 2. „Да се затвори в черната кула“ .. Абдула познал, че той затвор, тая стража, са истинските предвестители на смърт за затворникът. Ст. Ботьов, К (превод), 204.


Източник: Речник на българския език (онлайн)