ПРЕДВОДЍТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на предводител, свързан e с предводител. Той [Курт] захвърли на земята, пред коня на княза, пурпурното византийско знаме, което до снощи тържествено се развяваше над предводителската шатра. А. Гуляшки, ЗВ, 532. Заeтото прeдводитeлско място e .. слeдствиe от доказанитe чудодeйни способности [на вожда]. А. Вачeва и др., КК III [eа]. Капитан Сампсон видял в една от предводителските къщи множество човечески кратуни, които някога си принадлежале на живи хора. Знан., 1875, бр. 7, 112.