ПРЀДЕБЀЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е много, изключително дебел. Лазар му подаде табакерата си, селянинът сви несръчно предебела цигара, та едвам я залепи с обилна плюнка. Д. Талев, ГЧ, 202. Между големците Мидхат съзря .. завърналия се от Египет предебел Махмуд Недим. Ст. Дичев, ЗС I, 334. Де остана блоковата сила / с предебелите лъжи? / Твоят ключ родолюбив, Вергиле, / във праха сега лежи! Хр. Радевски, Избр. пр II, 114.