ПРЕДИВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Преждевременен. Кумани нямаше инструкции. Но той знаеше, че руското правителство счита в момента една акция за съединението предивременна. В. Геновска, СГ, 87. Иван изкара един гладен харман, както казваха в селото на предивременното вършеене. Г. Караславов, Тат., 18. Мнозина, които не вярваха още, че може да са случи нещо с предивременното въстание, триеха ръце от радост. З. Стоянов, ЗБВ II, 55. Предивременна смърт.