ПРЕДЍДУЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Предходен, предишен, предшестващ. Както на всяко заседание от някое време насам секретарят Ордан Чингелов започна да чете протокола от предидущото заседание. Д. Талев, ПК, 58. Преглеждаше [председателят] все още приблизителната сводка за средните добиви от царевицата през тази година и ги сравняваше с предидущите. Ст. Поптонев, ОБЛ, 290. На много места земледелците.. са били поставени в затруднително положение, толкоз повече, че и предидущата 1907 г. беше дала слаба реколта. БД, 1909, бр. 8, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)