ПРЕДИКАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който съдържа предикат или предикация. Простото изречение има един предикативен център, а сложното два или повече. ГСБКЕ III (1), 19. Освен като предметно понятие или предмет на мисълта подлогът се характеризира и чрез предикативната връзка със сказуемото. БЕЛ, 2002, кн. 6 [еа]. Функциите на съюзите са „да свързват .. предикативни единици (изречения) в сложното изречение“. В. Вътов, СВ [еа]. Предикативно отношение. Предикативна синтагма.