ПРЕДМЀСТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Предшественик. Положението, на което по злощастие мя възвиси пленяванието на предместника ми, дава ми правото да принеса пръв аз живота си за вас. П. Р. Славейков, ПИ, 28-29. Цимисхия ся захлипаше от смях, като гледаше как умира неговият предместник; и скоро той стана управител на Въсточната империя. Е. Мутева, РБЦ (превод), 141.
— Рус. предместник.