ПРЕДМО̀СТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Воен. Позиция, пространство, място край река, обикн. в подстъпите на мост или проход в противниковата зона, което служи като база за разгръщане на военни действия срещу противника. Врагът беше преминал реката успешно .., бе разширил предмостието си и се опитваше да завладее по-голям терен отсам реката. Ив. Мартинов, СНУ, 181. В далечината, зад посивялата от снеговалежа река, бухаше тежко далекобойната немска артилерия, снарядите свиреха над предмостието. П. Вежинов, ЗЧР, 163. Стоте души опитни специалисти отвоюваха предмостови укрепления от полето и баирите .. Те бяха щурмоваците. Сега трябваше да дойдат батальоните, за да разширят завоюваните предмостия и да продължат войната. А. Гуляшки, ДМС, 319.
2. Прен. Позиция, изходна точка за разгръщане на настъпление някъде, в нещо, в дадена област. За римската черква тя [България] пък беше предмостие към Изтока — най-напред тук трябваше да стъпят епископите ѝ, за да разпрострат сетне влиянието и господството на римския папа над целия източен свят. А. Гуляшки, ЗВ, 49. Договорите за свободна търговия със съ- седните страни дават добра възможност на корейските компании да използват страната като предмостие за навлизане на тези пазари. Кеш, 2003, бр. 40, 5.