ПРЕДНАЗНАЧА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от предназначавам и от предназначавам се. Своята писмена изповед Адриан предназначава за осиновения от неговия наследник Антонин седемнадесетгодишен Марк Аврелий. Дълга история има този античен начин на предназначаване за определен друг. Б. Богданов, РСА [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)