ПРЕДНАЧИНА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Инициатор, подбудител. Ш е йн о в с к и: — Ний готвим жалба до княза против Белодушков.. С т а м о в: — Чудесно. Мога ли узна кой е предначинателят? Ив. Вазов, НП, 31-32. Съзаклятието се откри и болярите предначинатели бидоха наказани. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 242. Ако нашето читалище би направило това, ще бъ- де пример и на другите читалища и ще са удостои да има честта на предначинател на едно такова полезно предприятие. Ч, 1875, бр. 9, 410.