ПРЕДО̀БЕД м. 1. Времето от сутринта до обед. Беше топъл, майски предобед, черешите цъфтяха, земята морно димеше, въздухът бе едва замъглен. Вл. Зарев, Изх 2018, 482. Беше мрачен предобед, сряда. Валеше студен дъжд. З. Евтимова, ЮР, 196.
2. Като нареч. През времето от сутринта до обед. На другия ден, събота, още предобед мъжете от махалата се събраха в бръснарницата. Е. Андреев, ПЖ, 92. Рано предобед над кораба се явиха самолети, описаха широки кръгове, слязоха съвсем ниско и хвърлиха на борда писма и вестници. М. Вълев, ГС, 64.
— Друга (диал.) форма: п р е д о б я̀ д.