ПРЕДОВЕРЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от предоверявам се. Предоверяването спрямо народната песен като източник на знания за отделни битови, обредни, исторически и пр. ситуации крие ред методологически и познавателни опасности — то просто пренебрегва ролята на художествената услов- ност. Н. Георгиев, БНП [еа]. Среща се предоверяване на вестникарски сведения и разпространени легенди, не се подчертава заслужено водещата роля на България в Балканския съюз. Г. Марков, ББС [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)