ПРЕДРАЗПОЛО̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от предразположа като прил. Книж. Обикн. с предл. к ъ м. Който има предразположение (в 1 знач.) към нещо — заболяване, порок и под. Предразположен към надебеляване. Δ Предразположен към туберкулоза. Δ Предразположен към депресия. Δ Предразположен към пиене.