ПРЕДРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от предера като прил. Диал. Обикн. за глас, звук, гърло — пресипнал, прегракнал, дрезгав. Жално и грозно нещо! — бучението на огъня, кой .. са издигаше в син тъмен пламък до небе; тежкото и предрано ревене на задавените добичета; пищенето на Кръстинка и отчаяните викове на бедний Милча — сичко това покъртваше силно сърцето на човека. Ил. Блъсков, ЗК, 188-189. Кога реве детето па ревот му е някак предран, то показва, че му е пресъхнало гърло. Й. Груев, КН 7 (превод), 63. Понякога преди да ся яви гърло, хваща детето два, три или и осем дни напред, обикновена рема нъ с прегракнал глас и с предрана кашлица. Лет., 1871, 134.