ПРЕДРЀШЕН, -а, -о, мн. -и. Преоблечен; маскиран, дегизиран. Аз ще те изпратя предрешена с верни хора до границата. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 169. Какъв беше този старец — евреин, левантинец или самият дявол предрешен — това никой не знаеше. Б. Шивачев, ПЮА, 222. Идното лято на „Баш мандра“ хайдутите се събират вече седмина. Ангел е зимувал, предрешен като каракачанин. Н. Хайтов, ШГ, 137.
ПРЕДРЕШЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от предреша̀ и от предреша се като прил. Книж. Който е с известен край, завършек; предопределен. Предрешен въпрос. Предрешена присъда Предрешена съдба. Предрешени избори.