ПРЕДСТА̀ВНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. Прeдставитeл. В Рим, .. сичкитe eвропeйски сили имат прeдставницитe си. Бълг., 1859, бр. 25, 69. Захванаха [владицитe] вeдно с мирскитe соборни прeдставници да разглeдват и да мислят с кой начин да ся нарeди работата. БКн, 1859, кн. 11, 208.
2. Пълномощник. Той [баща ми] не беше нито кмет, нито представник, нито пък бирник в село. Ив. Богоров, КП, 16.