ПРЕДСТОЯ̀. Вж. п р е д с т о я в а м.
ПРЕДСТО̀И МИ несв., непрех. 1. С пряко доп. или с подч. изр. със съюз д а. Трябва да направя, да извърша нещо (посочено от прякото доп. или от подч. изр.). Не съм любил и не зная какво сеща човек, като му предстои след дълго отсъствие, да се срещне с предмета на своята любов. Ал. Константинов, БПр, 55. Сега, когато ми предстои да говоря за .. скръбната тайна и за моето падение, питам се — как ще намеря слова за това. Ем. Станев, А, 90. Болежката се усилваше, а нему предстоеше още дълъг и труден път. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 159. На нас ни предстои сериозна подготовка.
2. Остар. Със същ. п р а в о, в ъ з м о ж н о с т. Имам право, възможност за нещо. Вам предстои .. правото .. да обсъдите представения вам проект на Огранически устав. ПУС, 5.